Детска тревожност

Децата страдат от тревожност, много по-често, отколкото се предполага. За съжаление, тревожността не е “привилегия” на възрастта както смятат много хора. Много е важно за родителите да знаят, че и децата също страдат от тревожни състояния, както и възрастните индивиди.

Тревожните разстройства са едни от най-често срещаните в детска възраст, а и в по-голямата си част, тревожните разстройства при възрастните са се проявили първо в детството и след това са се задълбочили.

Това прави взимането на адекватни и навременни мерки наложително, за да не страдат децата ни нито сега, нито за в бъдеще по един или друг начин.

За неинформираното и неопитно око детската тревожност е или несъществуваща или трудно разпознаваема. А хората не винаги могат да са информирани за всичко, това е безспорен факт.

Затова и често за родителите е трудно да разберат, че зад странното поведение стои детска тревожност.

Да се открие, че детето има ирационални страхове и е със завишена тревожност понякога е нелека задача. Гамата от поведения, даваща сигнали, че емоционалното му здраве е застрашено, е твърде разнообразна. Често тези поведения са също така типични само за детската възраст.

В повечето от случаите на повърхността не може да се намери пряка, праволинейна връзка между поведението на детето и тревожността, надминаваща значително рамките на нормата.

Установяването на тази връзка, както и причините за нарушеното емоционално здраве на детето, е приоритет на работата на системния семеен психотерапевт.

Едно е сигурно – случва се нещо, което кара загриженият родител да забележи, че в поведението на детето нещо не е наред. И на това усещане родителят е добре да отдаде заслужено внимание.

Тревожните деца в условията на съвременното общество стават все повече по ред причини. Една от които е промяната в начина на живот на съвременното семейство. Друга – предаване през поколенията на т.нар. модел на възпитание и отглеждане.

Често емоционалното състояние на тревожното дете се отличава с повишено безпокойство, неувереност, неустойчивост на обективни или субективни влияния. Наблюдават се регресивни тенденции в психическото развитие, затруднения с адаптацията в нова среда, които усилват вече съществуващи страхове или водят до появата на нови.

Страховете и тревогата могат да възникват и в такива ситуации, в които детето обективно нищо не го грози. И това е част от спецификата на тревожността като такава. Детето може да се тревожи докато е в детската градина или в училище, да не би да се случи нещо лошо с майка му, без тя дори да подозира за това. Тогава може да се говори и за т.нар. “сепарационна тревожност” или страх от изоставяне, раздяла.

Тревожните деца обикновено притежават генетично особена чувствителност, която при определени неблагоприятни за тях условия, става почва за различни страхове.

Всяко дете има различна чувствителност, развива се с различни темпове, има различен капацитет за справяне. Заова за родителя е трудно да се сложи ясна граница между нормалните страхове, свързани с развитието, и тези, които изискват специално внимание и професионална психотерапевтична помощ.

По принцип светът на децата е изпълнен със страхове – истински и въображеми. Страховете се смятат за проблем, ако продължават повече от обичайното за възрастта. Проблем саи когато предизвикват сериозен дискомфорт, пречат на семейната хармония и/или на нормалното развитие на детето и неговото обучение.

Тревожните деца нерядко се характеризират с ниска самооценка, във връзка с което в тях възниква очакване за неблагополучия от от всякакъв характер. Те са особено чувствителни към своите неуспехи и по тази причина реагират остро, понякога дори агресивно.

Склонни са да се откажат лесно от изпълняваната дейност или се отказват още преди да знаят характера на дейността заради потенциална опасност от провал.

Поведението на тревожните деца на занятия и извън занятия е много различно. В единия случай те са живи, общителни, а в другия са затворени, напрегнати, затруднени. Възниква продължително възбуждане – детето играе с ръцете си, с дрешките си, манипулира с каквото и да било.

Тревожните деца имат склонност към вредни привички от невротичен характер (гризат си ноктите, смучат си пръстите, въртят си косата).

Това е защото манипулацията със собственото тяло снижава емоционалното им напрежение, успокоява ги.

Техните рисунки се отличават с изобилие от штриховки, силен натиск, с малки размери на изображения, „застиват“ на детайлите, особено на дребните, рисуват фигури с липсващи части от тялото, трият често и упорито с гума.

Някои от децата със завишена тревожност могат да бъдат определени като скромни и срамежливи, поведението им е „правилно“. Родителите на връстниците им обикновено ги сочат за пример на своите деца.

Но със същия успех дете изпълнено със детска тревожност може да има поведение, което да бъде определено като „неприемливо, неправилно“.

Тревожното дете може да има симптоми на хиперактивно дете или да му бъде поставена такава диагноза без въобще да бъде хиперактивно.

Може да се държи неадекватно или агресивно без да иска това да се случва. Може да пречи на останалите деца, да ги дразни или предизвиква. Да „играе“ ролята на „шут“ сред връстниците си и да не се чувства добре в нея. Да има противопоставящо се, опозиционно поведение на родителите си и да ги изкарва извън търпение.

С такъв тип симптоматика, свързваща се с детска тревожност, успешно се справя метода на семейното консултиране и психотерапия. Той позволява на родителите да разберат и да подкрепят детето. Методът възвръща баланса в емоционалното състояние на детето и в семейната система.

Семейният консултант и психотерапевт е специалист, преминал многогодишно професионално обучение. Той притежава необходимите знания и умения за разбиране на случващото се с детето в контекста на неговата среда. За индивидуална работа както с всеки член на семейството, така и с цялото семейство.

Научете още по темата в нашата статия “Детска и тийнейджърска тревожност”,

Източник: http://online-psihoterapevt.com